Интернет портал за продукти и услуги

Отпушване на канали започна своя ден, както всеки друг нормален ден. Стана, изми се, облечи се, закуси и отиде на работа. Най-нормални и рутинни дейности, който всеки човек върши сутринта. Началото на деня на отпушване на канали по никакъв начин не индикарше как той ще завърши.

След като отпушване на канали се приготви за работа той се качи на метрото и отиде до офиса, който се намираше в центъра. Там цял ден се занимаваше с някакви бумащини и  глупости, ядосваха го разни некадърни кретени и прочете и изпрати хиляди писма по имейла си. Дотук по нищо не се различаваше този работен ден на отпушване на канали от всеки друг преди него. В края на работния ден, изморен и в лошо настроение, отпушване на канали се отправи към дома си, нямайки търпение най-накрая да се добре до дивана в хола, да си вземе една студена биричка и да гледа мач от английското първенство. За това си мечтаеше отпушване на канали. И така вървеше доста бързо без да си гледа в краката и по едно време отпушване на канали усети, че тялото му хлътва някак си неестествено надолу, все едно че пропада. Тогава оптушване на канали погледна надолу и видя, че краката му са попаднали в кръгла шахта, останала без капак и докато установи, че не може да излезе от дупката започна да пропада надолу с голяма скорост. Отпушване на канали много се уплаши и започна да чака сблъсъка със земята. Беше учуден от факта, че пада толкова дълго време при положение, че тези шахти не бяха чак толкова дълбоки. Но продължи да пада, противно на всякаква логика. След като доста дълго летя надолу, след отпушване на канали се приземи на някаква поляна. Шашнат отпушване на канали скочи на крака и започна да се оглежда къде е попаднал. Това място нищо не му говореше. Пък и как под шахтата можеше да има полянка. Отпушване на канали нямаше никакъв отговор на въпросите, които го измъчваха и тръгна да търся някой, който може да му даде задоволителен отговор къде е попаднал. Бая повървя отпушване на канали докато стигна до нещо, което приличаше на град, ама не беше като градовете, които познаваше. Къщите бяха издигнати високо в небето и между тях сновяха някакви машини, които приличаха на малки самолети, но не бяха, а по-скоро можеха да минат за коли. Да летящи коли, точно така. От извода, до който достигна отпушване на канали не му стана по-леко, но продължи да върви напред, с надеждата, че все пак ще срещне някой, който да може да даде отговор на въпроса му: Къде по дяволите се намира? По едно време отпушване на канали стигна до една къща, която не беше толкова висока, колкото другите и около нея имаше малка градинка. Един човек, който изглеждаше по-различно от отпушване на канали човъркаше нещо в земята. Отпушване на канали много се зарадва на тази среща и побърза да го пита някои неща, които го вълнуваха. Отпушване на канали се провикна и помоли човека да го пусне да влезе, за да може го пита нещо. Човекът го гледа втречено известно време и накрая се съгласи да го пусне. Когато се изправи, защото сега беше клекнал и изглеждаше с нормален ръст, отпушване на канали установи, че е висок някъде към 2.5м. Това искрено шокира отпушване на канали. С неговите 1.9м той не беше нисък мъж, но в сравнение с този старец изглеждаше като дете. След като възрастния човек му направи знак да се приближи, отпушване на канали го стори. Първият въпрос, който зададе е: къде се намира? Човекът веднага му отговори, че са на Земята. Отпушване на канали се ядоса, че си прави шеги с него и му каза, че знае че са на Земята, но въпросът му е къде по-точно на Земята, в коя държава, в кой град. Човекът се позамисли и каза, че не знае. Отпушване на канали го изгледа шокиран и попита как може да не знае къде живее. И човекът му отговори, че знае: на Земята. Отпушване на канали просто не можеше да си обясни, защо този човек се прави на луд и не иска да му отговори добре на въпроса, който е от изключителна важност за него. Накрая човекът каза на отпушване на канали, че от дълги години никой не използва определение като държави или градове, защото те са прекалено малки и неточни. Преди около 200-300 години ръководните сили на всички планети се били събрали и решили да определят местоположението на населението си само по планети и галактики, за по-лесно ориентиране в планетарното общуване. И от тогава съществували само Земя, Меркурий, Марс, Венера и т.н. като географски понятия, а всички останали по-малки и по-подробо описателни били премахнати. Още след първото изречение отпушване на канали беше зяпнал и се чудеше къде по дяволите е попаднал и кой е този изперкалия, дето говори глупости. За какво им е на другите планети да знаят как да стигат до Земята и кой живее там. На тях няма живот- доказано е! И колкото повече си го повтаряше отпушване на канали, толкова повече се разубеждаваше и започваше да вярва на историята, казана от човека. Колко пъти учените са излизали с някакви становища, а после са ги променяли. Точно така- хиляди пъти. Явно и този път са грешали и е било възможно да се живее на другите планети. Тогава на отпушване на канали му хрумна един доста откачен въпрос и го изтреля към своя информатор: Ще ми кажеш ли коя година е? Човекът веднага отговори и му каза, че е 3519г. Отпушване на канали щеше да получи масиран инфаркт.

Ключар се възстанови сравнително бързо от изгарянията си и го изписаха скоро от Пирогов. Когато се прибра вкъщи ключар и видя какво ще трябва да оправя, направо му се приплака. След пожара едната стая, там където беше избухнал е станала абсолютно неизползваема. Трябваха нови мебели, изчистване на стените, измазване и боядисване и още един милион неща, всичките свързани с доста разходи.

Слава богу другите стаи не бяха много пострадали и с малко боя и изхвърляне на един два обгорени килима, ключар щеше да ги преведе в приличен вид. Ключар си взе отпуска от работа и започна да работи по оправянето на дома си в годен за живеене вид. Провери ключар цените на майсторските услуги в интернет и му се приплака. Тея луди ли са? За няколко четки боя и малко запълване на дупки да искат такива астрономически цени. Ключар толкова пари не е давал за концерт на Павароти в Италия, пък камоли даде за бояджия. Затова ключар реши да направи ремонта сам. Какво като никога не е боядисвал и шпакловал. Какво, че първият му опит за домакинска работа завърши с пожарна, линейка, Пирогов и унищожена стая. Ключар беше 100% убеден, че този път ще се справи. Просто на мъжете генетично им е заложено да са майстори и да могат да поправят разни неща. Ключар не правеше изключение от това правило, беше сигурен. И така ключар отиде в Практикер, за да си купи необходимите неща, които ще му трябват, за да направи ремонт на жилището си. Там любезните консултанти започнаха да му обясняват за различните бои, които били за различни повърхности и го питат каква е повърхността, която ще боядисва. Ключар ги изгледа странно и им каза, че ще боядисва стена и му трябва боя за стена. Те го изглеждат още по-странно и му казват, че трябва да им каже от какво е направена стената: дали е тухлена, панел, дърво, гипсокартон, каква е мазилката и разни такива неща, от които ключар нямаше и най-малко понятие. Помисли малко и им каза, че стената е стандартна. Ами да, стените на ключар си бяха най-нормални и обикновени стени, значи каквото си вземат всички хора за боядисване, щеше да свърши работа и при него. Продавачите му дадоха най-обикновена бяла боя и го изпратиха с умивка. След раздела с боите, ключар се отправи към секцията за със строителните материали, за да вземе нещо за замазване на стената. Когато продавачът тук си отвори устата, за да започне да задава въпроси на ключар каква му е стената, ключар го изпревари и отговори, че му трябва за стандартна стена. Продавачът взе някаква торба и му я подаде, пожелавайки му приятен ден. След като купи всичко необходимо, ключар се отправи към вкъщи, за да ремонтира жилището си абсолютно сам. Само да можеше отнякъде да го види скъпата му майчица щеше да е много горда с него. Прибра се ключар вкъщи, отвори торбата с някакъв прах и започна да чете инструкциите й как да се работи с нея.
1.Вземете голям съд, например леген, който не използвате и изсипете в него около 1/3 от прахообразното съдържание на торбата.
Ключар не използваше нито един леген, защото всичко переше в пералнята и затова взе първия му изпречил се леген.
2.След това започнете бавно да наливате вода, като същевременно бъркате с равномерни кръгообразни движение с маламашка или шпатула до получаването на хомогенна смес.
Стоп, чакай малко. С какво се бърка? Ключар неразбиращо продължаваше да гледа надписа и да се чуди какво по дяволите е маламашка, но като пробяга погледът му надолу по упътването видя, че доста често се използва: с маламашката нанесете гладък слой, с маламашката изравнете, и за най-голямо негово удивление присъстваше още една непозната за дума: с пердашката загладете вече изсъхналата мазилка и преминете към боядисването на повърхността. Ключар беше изключително мрачен, когато се отправи отново към магазина. Защо от там не му бяха казали, че ще му трябват такива неща, а? Когато ключар влезе в магазина се отправи към първия изпречил му се продавач му каза, че си е купил боя и мазилка и му трябват неща като маламашка и пердашка за тях и каквото друго се сети продавачът, че би му било от полза, да го приготви. Продавачът се позабави малко и накрая донесе пълна количка с всякакви странно изглеждащи неща, които ключар нямаше никаква предства как да използва, но все пак ги взе и отиде на касата да ги плати. Въоръжен ключар с всички тези приспособления се отправи към вкъщи, за да ремонтира стаите. Понеже нямаше никаква представа кое как се нарича, ключар провери в Гугъл за наименованията на всички предмети, които се споменават в упътванията на боята и мазилката, разгледа изображенията им и вече се чувстваше готов да започне с реализирането на ремонта. Разтвори нужното количество от праха, бърка го, бърка го, но все нещо не му изглеждаше много хомогеннно, затова ключар изсипа още няколко литра вода. Сега пък стана много рядко и ключар не беше сигурен, че ще се задържи на стената. Изхвърли тази смес и разтвори още 1/3 и започна същата процедура. Пак бърка, бърка ключар, докато му втръсна и не му сложи малко вода, после още малко и докато се усети пак беше станало като сива локвичка, вместо нещо което да може да се задържа по стените. Изхвърли и тази смес и ключар реши да процедира изключително внимателно с последната останала 1/3. Отне му няколко часа, страшно много нерви и психическо натоварване, но най-накрая ключар получи хомогенната си смес. И вече трябваше да пристъпи към замазването. Почна ключар да маже, но след първите няколко опита тази невероятна смес се разкапа и потече във всички посоки, изцапваща още повече и без това трагично изглеждащия му апартамент. Това беше капката която преля чашата на търпението на ключар и той заряза всичко и тръгна да се обади на майстор, който въпреки, че взимаше колкото струва билет за концерт на Павароти, щеше да може да му боядиса и измаже къщата за разлика от певеца и превръщаше похарчените за него пари в нещо много по-наложително.

След като климатици по неизвестни за него причини попадна в миналото, реши че е по-добре да се вземе в ръце и да намери начин как да се измъкне от там. Хрумна му гениалното умозаключение, че щом чашата го е докарала тя трябва и да го върне. Затова климатици се отправи на мисия по откриването на чашата.

Съществуваше само един незначителен проблем: климатици трябваше да повърви има-няма 400км от София, или тогавашен Средец до крепостта Маркели, което се намираше някъде между Айтос и Карнобат. Виждате ли колко е начетен и ерудиран климатици- знае той историята на България. Само дето климатици не знае как да стигне до въпросната крепост, но чудо голямо. И пое климатици на път, като постоянно се молеше да срещне някакво превозно средство, което да го качи без много, много въпроси какъв е и що е. И повървя климатици почти цял ден в посоката, където предположи, че се намира морето, а следователно и Айтос и когато накрая реши да се обърне, за да провери много ли път е изминал, установи, че все още вижда камъка. Това беше голям шок за климатици. Той се помоли това да е някой друг камък- след като изпълняваха ролите на табели все пак би трябвалло да има много камъни, нали така и продължи да върви напред. Привечер климатици вече беше примрял от глад и дъвчеше 5 дъвки орбит, които намери в джоба си, с надеждата че ще го заситят, но уви не стана. Когато климатици вече беше на ръба на отчаянието мерна пред себе си нещо голямо и тромаво, което се движеше на изток. В неговата посока. Сърцето на климатици направи голям скок от радост и вълнение и той тътри да бяга с последните си сили след колата, защото беше сигурен, че е някакво превозно средство. Климатици бягаше и викаше да спрат. След като бяга около десетина минути най-накрая климатици настигна каруцата, която се движеше изключително бавно. В нея той видя един старец и една бабичка, които бяха облечени изключително странно и го гледаха с ужасени и уплашени погледи все едно климатици е излязъл от ада. Климатици започна да им обяснява кой е и какъв е и да ги помоли да го закарат до Маркели. Те продължаваха да го гледат супер ужасени, но като чуха Маркели, в погледите им се появи и нещо друго. Дядото най-накрая се осмели да проговори и попита климатици дали е булгар. Климатици с радост отговори, че да той е булгар и иска да отиде до крепостта Маркели. Бабата и дядото много се зарадваха на тази новина, защото въпреки, че не му разбираха, знаеха, че сега се подготвят за битка в Маркели и всеки здрав мъж е добре дошъл за техния владетел. Щом този тук иска да отиде да се бие, те щяха да го закарат. Пък и щом не говореше техния език, може да от някое от по-далечните славянски племена, които говореха на техните си езици и се обличаха по-странно от останалите. Да той определено беше славянин и възрастните хора му предложиха да пътува с тях. Климатици видя, че му направиха жест с ръка като потупаха свободното място до тях, от което му се зави свят от облекчение. Климатици започна многословно да им благодари и побърза да се качи, за да не би да променят мнението си. Малко по-късно двамата старци извадиха нещо за ядене, което изключително много приличаше на питка и сирене и дадоха парче на климатици и той с удоволствие откри, че е точно това, като му се стори най-вкусното нещо, което е ял. И така с бабата и дядото се отправи на дългия път до Маркели. По принцип климатици до морето стигаше за 40 минути със самолет, за 4 часа с кола, за 6 часа с автобус и за 7:30 минути с влак. Но с конската талига (между другото, не е конска, защото е впрегнато магаре, но не звучи добре магарешката талига) стигната до Маркели, която е на около 50км западно от морето, което означава, че е 50км по-близо до София, по-точно до Средец, за 20 дена. Климатици се вози в скапаната каруца цели 20 дни, заедно с тези старци, които изобщо не даваха зор на глупавото магаре и то се носеше със скорост, все едно, че е излязло на разходка в парка. Когато спираше магарето да си почине, старците ставаха, слизаха от каруцата и се занимаваха с някакви си техни неща, докато тъпото животно реши пак да тръгне. А на климатици му идеше да крещи, да вземе една пръчка и да го шиба, докато не му свали глупавата кожа от гърба. Не че щеше да има някакъв ефект, климатици беше сигурен. Това магаре беше колкото мързеливо, толкова и упорито и на всеки час си правеше почивка от по 15-20 минути и групичката напредваше със скоростта на сакат охлюв. Климатици не беше се къпал, откакто излезе сутринта за музея, а бабата и дядото според неговото лично мнение не бяха го правили, поне от миналата година. И питката и сиренето дотолкова втръснаха на климатици, че по-скоро би ял трева, отколкото да хапне още веднъж от тях. Но като цяло климатици беше много благодарен на възрастните хора, че го взеха и че го карат да си вземе чашата. Наистина такава човечност и доброта не се срещаха често във времето, от което идваше климатици. Да си зарежеш работата, за да помогнеш на някой- малко хора щяха да го направят и климатици със срам установи, че той не от тях. Климатици обаче си обеща, че когато се върне в своето време ще се промени, ще стане по-човечен, по-благороден, ще помага на хората без да чака отплата, ще стане по-добър човек. Такива мисли се въртяха в главата на климатици, когато изведнъж дядото извика нещо възбудено и започна да маха ентусиазирано пред себе си. Климатици видя в далечината купчина камъни, наредени един върху друг и когато различи думата Маркели му се стори, че вижда най-красивия замък на света.