След като климатици по неизвестни за него причини попадна в миналото, реши че е по-добре да се вземе в ръце и да намери начин как да се измъкне от там. Хрумна му гениалното умозаключение, че щом чашата го е докарала тя трябва и да го върне. Затова климатици се отправи на мисия по откриването на чашата.
Съществуваше само един незначителен проблем: климатици трябваше да повърви има-няма 400км от София, или тогавашен Средец до крепостта Маркели, което се намираше някъде между Айтос и Карнобат. Виждате ли колко е начетен и ерудиран климатици- знае той историята на България. Само дето климатици не знае как да стигне до въпросната крепост, но чудо голямо. И пое климатици на път, като постоянно се молеше да срещне някакво превозно средство, което да го качи без много, много въпроси какъв е и що е. И повървя климатици почти цял ден в посоката, където предположи, че се намира морето, а следователно и Айтос и когато накрая реши да се обърне, за да провери много ли път е изминал, установи, че все още вижда камъка. Това беше голям шок за климатици. Той се помоли това да е някой друг камък- след като изпълняваха ролите на табели все пак би трябвалло да има много камъни, нали така и продължи да върви напред. Привечер климатици вече беше примрял от глад и дъвчеше 5 дъвки орбит, които намери в джоба си, с надеждата че ще го заситят, но уви не стана. Когато климатици вече беше на ръба на отчаянието мерна пред себе си нещо голямо и тромаво, което се движеше на изток. В неговата посока. Сърцето на климатици направи голям скок от радост и вълнение и той тътри да бяга с последните си сили след колата, защото беше сигурен, че е някакво превозно средство. Климатици бягаше и викаше да спрат. След като бяга около десетина минути най-накрая климатици настигна каруцата, която се движеше изключително бавно. В нея той видя един старец и една бабичка, които бяха облечени изключително странно и го гледаха с ужасени и уплашени погледи все едно климатици е излязъл от ада. Климатици започна да им обяснява кой е и какъв е и да ги помоли да го закарат до Маркели. Те продължаваха да го гледат супер ужасени, но като чуха Маркели, в погледите им се появи и нещо друго. Дядото най-накрая се осмели да проговори и попита климатици дали е булгар. Климатици с радост отговори, че да той е булгар и иска да отиде до крепостта Маркели. Бабата и дядото много се зарадваха на тази новина, защото въпреки, че не му разбираха, знаеха, че сега се подготвят за битка в Маркели и всеки здрав мъж е добре дошъл за техния владетел. Щом този тук иска да отиде да се бие, те щяха да го закарат. Пък и щом не говореше техния език, може да от някое от по-далечните славянски племена, които говореха на техните си езици и се обличаха по-странно от останалите. Да той определено беше славянин и възрастните хора му предложиха да пътува с тях. Климатици видя, че му направиха жест с ръка като потупаха свободното място до тях, от което му се зави свят от облекчение. Климатици започна многословно да им благодари и побърза да се качи, за да не би да променят мнението си. Малко по-късно двамата старци извадиха нещо за ядене, което изключително много приличаше на питка и сирене и дадоха парче на климатици и той с удоволствие откри, че е точно това, като му се стори най-вкусното нещо, което е ял. И така с бабата и дядото се отправи на дългия път до Маркели. По принцип климатици до морето стигаше за 40 минути със самолет, за 4 часа с кола, за 6 часа с автобус и за 7:30 минути с влак. Но с конската талига (между другото, не е конска, защото е впрегнато магаре, но не звучи добре магарешката талига) стигната до Маркели, която е на около 50км западно от морето, което означава, че е 50км по-близо до София, по-точно до Средец, за 20 дена. Климатици се вози в скапаната каруца цели 20 дни, заедно с тези старци, които изобщо не даваха зор на глупавото магаре и то се носеше със скорост, все едно, че е излязло на разходка в парка. Когато спираше магарето да си почине, старците ставаха, слизаха от каруцата и се занимаваха с някакви си техни неща, докато тъпото животно реши пак да тръгне. А на климатици му идеше да крещи, да вземе една пръчка и да го шиба, докато не му свали глупавата кожа от гърба. Не че щеше да има някакъв ефект, климатици беше сигурен. Това магаре беше колкото мързеливо, толкова и упорито и на всеки час си правеше почивка от по 15-20 минути и групичката напредваше със скоростта на сакат охлюв. Климатици не беше се къпал, откакто излезе сутринта за музея, а бабата и дядото според неговото лично мнение не бяха го правили, поне от миналата година. И питката и сиренето дотолкова втръснаха на климатици, че по-скоро би ял трева, отколкото да хапне още веднъж от тях. Но като цяло климатици беше много благодарен на възрастните хора, че го взеха и че го карат да си вземе чашата. Наистина такава човечност и доброта не се срещаха често във времето, от което идваше климатици. Да си зарежеш работата, за да помогнеш на някой- малко хора щяха да го направят и климатици със срам установи, че той не от тях. Климатици обаче си обеща, че когато се върне в своето време ще се промени, ще стане по-човечен, по-благороден, ще помага на хората без да чака отплата, ще стане по-добър човек. Такива мисли се въртяха в главата на климатици, когато изведнъж дядото извика нещо възбудено и започна да маха ентусиазирано пред себе си. Климатици видя в далечината купчина камъни, наредени един върху друг и когато различи думата Маркели му се стори, че вижда най-красивия замък на света.